ОПИТ: Кирил Йорданов, който през последния си мандат бе кмет, издигнат от ГЕРБ, също сключваше рамкови споразумения за конкретни обекти
Когато на 12 декември миналата година правителството задели 1.35 млрд. лева в специална сметка за строителството на магистрала „Хемус“, мнозина се учудиха, защото за голяма част от трасето няма проектиране, парцеларни планове, не са извършвани и отчуждителни мероприятия. По Коледа объркването се засили, защото Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи изграждането на аутобана без търг или конкурс на държавната „Автомагистрали“, чиито резултати се влошават и не разполага с машините, съоръженията и специалистите, нужни за такава дейност. Законът дава право за такова „вътрешно“ възлагане, но когато говорим за 134 км магистрала, се очаква определено ниво на опит.
Това, което подозирахме тогава, но не знаехме със сигурност, беше, че държавната фирма ще бъде просто разпределител на бюджетните средства. Тази седмица Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разсея съмненията, като разпространи справка, от която става ясно, че „Автомагистрали“ е сключила рамкови споразумения със срок до 2021 г. с „ПСТ груп“ ЕАД, „Инфрастроежи“ ООД, „Грома холд“ ЕООД, „ГБС - инфраструктурно строителство“ АД, „Геострой“ АД, „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Галчев инженеринг“ ЕООД и „Пътища и мостове“ ЕООД. Договорите не са за конкретен проект и включват наем на техника, доставка на строителни материали и изпълнение на строителни дейности.
Рамковите споразумения се използват, когато обемът и срокът на работата няма как да се предвидят, например при аварийни дейности, запълване на улични дупки и т.н. Самата „Автомагистрали“ има подобни отворени контракти за поддръжка на виадукти и мостове. Но като инструмент за заобикаляне на Закона за обществени поръчки при изпълнението на обособени обекти са „изобретение“ на дългогодишния варненски кмет Кирил Йорданов. Две от фирмите, които сега са сключили споразуменията с „Автомагистрали“ („Инжстройинженеринг“ и „Пътища и мостове“) бяха част от усвояването на парите от варненския бюджет по този начин. След свалянето на Йорданов от поста през 2013 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), наред с много други нарушения при управлението му, установи, че за 4 години, между 2009 и 2012 г., общината е похарчила близо 64.5 млн. лв. без задължителните по закон конкурси. Именно рамковите договори бяха посочени като основен порок при изразходването на публичните средства. От доклада на АДФИ се разбра, че с различните строителни фирми са договаряни различни цени за едни и същи материали и дейности. Сега МРРБ казва, че тези параметри са конфиденциални, както години наред твърдеше и Йорданов.
Всичко това води до една на пръв поглед добра новина и две особено лоши. Привидно положителното за тези, които искат най-накрая „Хемус“ да бъде изградена, е, че този начин на работа прескача опасността от безпринципно обжалване на процедури. Но лошата е, че разходите при строителство по този способ са на практика безконтролни и в крайна сметка дейностите може да се забавят дори повече, защото липсват гаранциите за качество и прецизност, които би трябвало да дават конкурсните процедури по Закона за обществените поръчки.
Ще си кажете, че нередностите от такъв модел на работа се виждат от самолет. И тук идва втората лоша новина. След няколкогодишно разследване на случая с Кирил Йорданов, започнало на база на доклада на АДФИ, през 2016 г. прокуратурата прекрати досъдебното производство. Аргументът – не откри данни за извършено престъпление.
Текстът е публикуван в брой 7 /2019 г. на списание "Икономист" от 15 февруари, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя